Библия — Нов завет [bg]

17. Но Той, като ги погледна, рече: тогава що значи писаното: „камъкът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла“?

18. Всеки, който падне върху тоя камък, ще се разбие; а върху когото падне, ще го смаже.

19. И в тоя час първосвещениците и книжниците поискаха да турят ръка на Него, понеже разбраха, че Той за тях каза тая притча, ала се побояха от народа.

20. И като Го следяха, изпратиха съгледвачи, които преструвайки се за праведни, да Го уловят в някоя дума, та да Го предадат на началството и властта управителева.

21. И Го запитаха, думайки: Учителю, знаем, че право говориш и учиш и не гледаш на лице, но истински поучаваш на път Божий;

22. позволено ли е нам да даваме данък кесарю, или не?

23. А Той, като разбра лукавството им, рече им: що Ме изкушавате?

24. Покажете Ми един динарий: чий образ и надпис има? Те отговориха: на кесаря.

25. Той им рече: отдайте, прочее, кесаревото кесарю, а Божието Богу.

26. И не можаха да Го уловят с дума пред народа, почудиха се на отговора Му и млъкнаха.

27. Тогава дойдоха някои от садукеите, които твърдят, че няма възкресение, и Го попитаха, казвайки:

28. Учителю, Моисей ни е написал: ако някой женен умре бездетен, неговият брат да вземе жена му и да въздигне потомство на брата си;

29. имаше, прочее, седем братя, и първият, след като взе жена, умря бездетен;

30. тая жена взе вторият; и той умря бездетен;

31. взе я третият, — тъй също и всички седмина, и умряха, без да оставят деца;

32. след всички умря и жената;

33. и тъй, при възкресението кому от тях ще бъде тя жена? понеже и седмината я имаха за жена.

34. Иисус им отговори и рече: чедата на тоя свят се женят и се мъжат;

35. но ония, които се сподобиха да получат оня свят и възкресението от мъртвите, нито се женят, нито се мъжат,

36. и да умрат вече не могат, понеже са равни на Ангели и, бидейки синове на възкресението, са синове Божии.

37. А че мъртвите ще възкръснат, и Моисей го каза при къпината, когато нарече Господа Бог Авраамов, и Бог Исааков, и Бог Иаковов.

38. Но Той не е Бог на мъртви, а на живи, защото у Него всички са живи.

39. На това някои от книжниците рекоха: Учителю, добре каза.

40. И не смееха вече да Го питат за нищо. А Той им рече:

41. как казват, че Христос е син Давидов?

42. А сам Давид казва в книгата на псалмите: „рече Господ Господу моему: седи от дясната Ми страна,

43. докле туря Твоите врагове подножие на нозете Ти“.

44. И тъй, Давид Го нарича Господ; как тогава Той му е син?

45. И когато целият народ слушаше, Той каза на учениците Си:

46. пазете се от книжниците, които обичат да ходят пременени и обичат поздрави по тържищата, предни седалища в синагогите и първи места по гощавките,

47. които изпояждат домовете на вдовиците и лицемерно дълго се молят; те ще получат по-тежка присъда.